Вярваме, че промяната започва от хората – онези, които не се страхуват да се изправят срещу системата, да задават трудните въпроси и да действат въпреки предизвикателствата. Свилена Велчева от „ЕкоВарна“ е именно такъв човек – активист, журналист, комуникатор и обединител на общности. Със своята дългогодишна отдаденост на каузата за по-чиста среда и устойчиво бъдеще, тя вдъхновява не само варненци, но и всеки, който вярва, че гласът му има значение.
Свилена е част от екипа на сдружение „Обществен център за околна среда и устойчиво развитие“ – едно от най-устойчивите и разпознаваеми зелени движения в България с над 30-годишна история. Тя съчетава журналистическата си проницателност с дълбока екологична чувствителност и стратегическа визия. Нейната роля далеч не се изчерпва с комуникацията – тя е вдъхновител, координатор и активен участник във всички инициативи, които насърчават промяна в навиците и мисленето на хората.
От 2024 г. Terra Wash и „ЕкоВарна“ са партньори в общата мисия за устойчив живот, информираност и екологично образование. Благодарение на „ЕкоВарна“, двата японски продукта – Terra Wash+Mg и Terra Wash+Sea – бяха представени пред варненци и гостите на морската ни столица по време на фестивала „Варна – Морето“. Но сътрудничеството ни далеч не се изчерпва с едно събитие – то е част от общо движение към свят с по-малко отпадъци и повече осъзнатост.
В това интервю Свилена Велчева ни повежда отвъд статистиката и кампаниите – към ценностите, които движат една организация, посветена на природата, гражданската активност и реалната промяна. Ще научите повече за работата на „ЕкоВарна“, за системните пречки пред зелената трансформация, за каузите, които защитават, и за вдъхновението, което ги държи устойчиви и активни вече три десетилетия.
Здравей, Свилена! Благодаря ти, че прие поканата да ми гостуваш и да споделиш глътки чистота от своя еко свят. В самото начало нека се върнем назад във времето към твоето детство. Какво беше то? Кои бяха любимите ти игри и каква мечтаеше да станеш в този ранен житейски период?
Ооо, връщаш ме доста далеч… Сещам се за една снимка, която наскоро гледах в социалните мрежи – на дете, което се провиква през терасата. Та, това бях аз. Не, че нямахме домашен телефон. Но тава беше предпочитания начин за комуникация с приятелите от блока. Играехме на ластик, на дама… Обичах да разказвам истории, които си измислях в момента, докато се прибираме от училище със съученици. Пишех много писма. И това беше един от малкото, да не кажа единствения, начин за комуникация с връстници от други населени места и страни.
А кои бяха любимите ти предмети в училище? Имаше ли любими учители, които повлияха на житейските ти избори в перспектива?
Литературата. Защото не изискваше да зубря формули, теореми и правила, а ми даваше пълната свобода да разсъждавам и да изразявам собствено мнение. Когато ме приеха „Българска филология“ в Софийския университет, учителката ми по литература ме разубеди. Не ме посъветва да ставам учител. Послушах я. Отидох да уча „Икономика“ във Варна. Не съжалявам, защото ученическата ми мечта беше да стана журналист. После установих, че по онова време не бяха много журналистите, които разбираха от икономика. Завърших „Икономика и управление на индустрията“, а след това магистратура „Корпоративен бизнес и управление“.
А каква беше първата ти работа за пари? Кои бяха първите уроци в света на “големите”, които идват със зрелостта? Как се разви кариерния ти път до ЕкоВарна?
Още през ученическите години. Превеждах статии от немски списания и ги давах за публикуване в местния вестник „Гледища“ в Разград. Там излезе и първата ми авторска статия. Тя беше по-скоро коментар за унищожения природонаучен музей в училище, превърнат във физкултурен салон. Въпреки че вече беше настъпила демокрацията, беше 1993 г., бях привикана от директора на училището да давам обяснения. Тогава учителката по история се застъпи за мен и ми се размина. Не знам къде е сега г-жа Раденкова, но и благодаря! Това може би беше и първият ми урок в света на „големите“. И в света на журналистиката, разбира се. Винаги да вземам предвид и другата гледна точка, независимо от жанра.
Въпреки че учех „Индустрия“, мечтата ми беше да стана журналист. И икономиката определено ми помогна за това. Последната година от университета издадох вестник „Студент“ като собствен бизнес проект. Направих го със 100 долара от една застраховка, която бяха направили нашите като дете и която излезе точно в този период. В края на 90-те това бяха много пари, но пак не достатъчно, за да се издържа вестник. Първият ми редакционен екип беше от колеги от университета – всички до един доброволци. Започнах да търся финансиране. И така попаднах в офиса на ЕкоВарна – Обществен център за околна среда и устойчиво развитие. Те ми предложиха да финансират издаване на притурка към вестник „Студент“ за екологични новини. И това беше първият ми досег с екологичната журналистика.
Почти веднага след като завърших университета, започнах работа в бизнес отдела на местния вестник „Черноморие“. След това работих във вестник „Черно море“, в „Дневник“, „Труд“, „Преса“… Но никога не оставих екологията и ЕкоВарна. Защото това беше мястото, което ми даваше свободата на писане и изразяване, и усещането сам да си си шеф.
Талантът ти е безспорен! През 2024 г. бе отличена със Специална награда в журналистическия конкурс Web Report на dir.bg в категория “Зелено перо” за репортажа “Побити камъни – побита с отпадъци история в сегашно време”. Той разкрива тъжната съдба на един от най-уникалните природни феномени в България – Побити камъни край Варна, който вместо да бъде опазван и почитан, е превърнат в нерегламентирано сметище.
С него то не само документираш замърсяването, но и задаваш неудобни въпроси за отговорността – институционална и гражданска – към наследството, което сме длъжни да съхраним.
Но, четат ли хората, има ли нужния отклик и желан ефект на събуждане и осъзнатост за по-чист свят / дом, в който да живеем ние и да оставим за нашите деца и бъдещи поколения?
Когато пиша не си задавам тези въпроси. Винаги се стремя да паша така, че да бъде достъпно, интересно и полезно за много хора. Основната цел на това, което правя, не е да „спасим света“ или Побити камъни, или друга защитена територия… Целта ми е да помогна на хората, които са активни и които се борят да променят нещо малко около себе си към по-добро.
Така беше и с Побити камъни. Един активен гражданин, който организираше велотурове, в това число и до местността, Деян Кателиев, от години подаваше сигнали за образуваните там микросметища. Той се бореше Побити камъни да влязат в списъка на ЮНЕСКО. Сподели с нас борбите и мечтите си. И… реагирахме. Освен статията, това е видеото, което заснехме по темата:
А относно ефекта – винаги има такъв. Може да не е достатъчен, но дори само да си подкрепил гражданските усилия на някой, си е заслужавало. А относно Побити камъни, година и половина след публикацията, прочетох, че е задействана процедурата за приемането на природната забележителност в списъка на ЮНЕСКО. Дали ще стане и кога, времето ще покаже.
И докато сме на еко тема, нека поговорим и за концепцията „нулев отпадък“, за чието популяризиране ЕкоВарна работи активно.
Какво на практика означава тя за тези, които тепърва срещат понятието и какво е реалистичното ѝ приложение в България през твоя поглед?
Не съм еколог, затова ще обясня концепцията като журналист и икономист. Това най-общо е потребление без никакви отпадъци. За да се случи, всеки трябва да потребява това, което му е най-необходимо, по възможност без опаковки или с такива за многократна употреба. А всеки отпадък да бъде ресурс за ново производство или потребление. Това е целта и на т.нар. кръгова икономика.
Наши кампании, които насърчават този подход са „Аз избирам чашата за многократна употреба“, „Лист по лист“, „Зелени петъци“ или „Празно шише от парфюм върни, книга си вземи“ и др.
Zerowaste продукт е и японският еко прах Terra Wash+Mg от пречистен магнезий, за който се гордеем, че си партнираме и може да бъде закупен онлайн от електронния магазин на ЕкоВарна, както и на място на фестивалите, в които участвате. – като „Варна – Морето“, който се провежда вече пета година с активното участие на ЕкоВарна. Сподели повече за своя опит с продукта?
Благодаря за възможността да включим японския еко прах Terra Wash+Mg към нашите продукти с кауза. Защото какви по-реални стъпки към опазването на водите от това да не ги замърсяваме с битовата химия от ежедневието?! Няма човек, на който да съм споделила, че може да пере само с чист магнезий от океана и да не се е впечатлил. Обикновено реакциите са: „Наистина ли?!“, „Много интересно!“, „Защо не си ми казала досега?“… Обикновено приемаме, че българският потребител е недоверчив и скептичен, но този „прах за пране“ опровергава това.
Кампаниите „Лист по лист“ и „Шише върни, книга си вземи“ са прекрасни примери за креативност с имена, които усмихват и концепция, която събужда социалната ангажираност. Сподели повече за тях, коя ти е най на сърце и защо?
Всички са ми най-на сърце. „Лист по лист“ има вече 25-годишна история в нашата организация. Тя е прекрасен пример за устойчивост и опровергава всички онези, които смятат, че неправителствените организации просто вземат едни пари по проект и като приключи проекта/парите, дейността им спира.
„Лист по лист“ е като наша запазена марка. Много хора ни разпознават и асоциират с това име. През годините в кампанията са участвали повече от 500 фирми, училища, детски градини, съдилища, институции, граждани… Само в една институция може да работят стотици хора. И всички те знаят, че хартията не е отпадък, тя е ресурс. Събират я разделно (дори в годините, в които нямаше кошове за разделно събиране). Чрез Обществен център за околна среда и устойчиво развитие те я предават за рециклиране. Водени са от мотото, че един тон рециклирана хартия спасява от изсичане 17 дървета. От основаването си до днес, участниците в кампанията са спасили над 20 000 дървета.
Координатор на кампанията и основен доброволец е Илиян Илиев, който е основател на сдружението. По негова инициатива е и „Шише върни, книга си вземи“, която стартира през 2019 г. Идеята е хората да не изхвърлят онези малки стъклени опаковки от парфюми и козметика, които обикновено не стават за нищо друго, освен за рециклиране. Да ги носят в офиса ни. В замяна могат да открият истинско книжно съкровище – книга от нечия стара библиотека, която да вземат срещу минимално дарение. Така осигуряват самоиздържането на кампанията.
И докато сме на тема отпадъци – не мога да пропусна още една гореща тема: за вноса и изгарането на отпадъци, по която ОСОСУР е активен! Срещате ли трудности в сътрудничеството с институциите?
Това е тема, която Обществен център за околна среда и устойчиво развитие следи от 2015 г. Имаме два филма по темата, които са в ютуб канала на ЕкоВарна и две обзорни статии. Тази година една от тях – „Дестинация отпадъци 2“ попадна в полезрението на журналистическия конкурс Web Report и получи трета награда в категория „Зелено перо“.
За съжаление тази „гореща“ тема, още не е опарила достатъчно хора и институции, и затова продължава да бъде гореща. Трудностите са в това, че никоя институция не иска да нарича проблема с истинското му име.
Всяка година пишем писма по Закона за достъп до обществена информация, за да ни бъдат предоставени данни за количеството внесени отпадъци за изгаряне у нас. През миналата година успяхме да влезем в централата на „Девня цимент“ – основният потребител на т.нар. RDF в региона и да вземем тяхната гледна точка по темата. Интересно се получи. Може да видите филма в „Дестинация отпадъци 2“:
Кои екологични проблеми “засичате” най-често с мобилна лаборатория на ЕкоВарна?
Идеята на „мобилната лаборатория“ не е да прави представителни измервания, а по-скоро да насърчава гражданския мониторинг. Целта е да запознаем гражданите с факторите на околната среда в техния квартал или до тяхното работно място, от които зависи качеството им на живот.
Имаме уреди за замерване на шумовото, прахово замърсяване, на GSM- и UV-лъчения. Еколабораторията е възможност за ангажиране на младите хора, интересуващи се от екологичните проблеми в процесите на активно наблюдение, събиране на информация, обработване, анализиране и оповестяване.
Тази есен ще я приложим в две варненски училища – ОУ „Васил Априлов“ и ПГ по текстил и моден дизайн, благодарение на програмата „Заедно в час“.
Вярваш ли, че концепцията за Placemaking може да се превърне в устойчив модел за градско развитие и у нас? Сподели повече за нея – за тези, които не са запознати с нея.
В Обществен център за околна среда и устойчиво развитие вярваме, че обществените пространства са сърцето на всяка общност. Те помагат за укрепването на връзките между хората и местата, където живеят. Ето защо, създаването на обществено място трябва да бъде съвместен процес между граждани, експерти и управленци, чрез който можем да оформим нашите обществени пространства, за да увеличим максимално ползата от тях.
Създаването на обществени пространства с активното участие на гражданите не е нова идея, нито идея на ОЦОСУР. От своето създаване сдружението постоянно се застъпва за въвеждането на концепцията Placemaking.
В началото стартирахме с идеите на Project for Public Spaces и разработения от тях цялостен подход за създаване на едно обществено място. След това обогатихме подхода си, като използвахме знанията на „Завръщане на споделените градове„, където обърнахме внимание на плейсмейкинга в посткомунистическите страни и техните специфики.
Устройването на обществени пространства принадлежи на всички: посланието и мисията на подобна идея са по-големи от един гражданин или една организация
Кой е най-вдъхновяващият проект, реализиран до момента във Варна в тази посока?
Ще го нарека по-скоро най-трудният, въпреки че преодоляването трудностите не е възможно без вдъхновение. Реализацията му започва през далечната 2004-2005 г. На практика се демонстрира експеримент как варненци от кв. „Младост“ решават да устроят градинката си. Целта на проекта е развитие на демократичните процеси в Община Варна чрез въвличане на гражданите в процеса по създаване (планиране и изграждане) на обществени места за отдих. За финансирането му се организира дарителска кампания от доброволката от „Корпуса на мира“ Кейси Партнър. Около 10-ина семейства от Щатите събрат близо 4000 долара само за седмица за реализация на идеята.
Намирането на финансиране обаче се оказва най-лесната част. Започват безконечни срещи с районния кмет на „Младост“ и общински специалисти. Идеята на хората в квартала е да си имат „Пенсинорески клуб на открито“. Обществен център за околна среда и устойчиво развитие трябваше да финансира построяването, а общината да разработи проекта по идея на гражданите и да осигури разрешителните. И така цели три години продължиха бюрократичните процедури, докато се реализира. Историята е описана в книгата ни #АзПравяЕкоВарна.
А тази книга е сред подаръците, които получава всеки, който закупи от японския еко прах от пречистен магнезий Terra Wash+Mg от щанда на ЕкоВарна на фестивала „Варна-Морето“!
Да отворим още една гореща в последните години тема, която ЕкоВарна прегръща: „Слънчев покрив на моя дом“? Как реагира обществото на тази идея? Има ли интерес и реални резултати?
Практиката в Обществен център за околна среда и устойчиво развитие е не просто да издадем брошура и да говорим колко полезни са фотоволтаиците, а да изпробваме дали наистина това е така. За целта през 2006-2008 г. сдружението реализира малък проект за закупуване и инсталиране на фотоволтаик.
Целта бе да бъде тествана процедурата за присъединяване към електропреносната мрежа от малък производител на ток. Инсталирането на фотоволтаика се оказва детска работа пред свързването му към мрежата. Цялата процедура от закупуването на фотоволтаика до реалното му присъединяване към енергоразпределителното дружество, за да може да продава произведената и неизползваната електроенергия, отнема 3 години. Случаят е толкова комично-абсурден, че се описва в доста интервюта и репортажи на местните медии.
Днес процедурите са доста по-лесни и бързи, но не бих казала, че са направени в интерес на гражданите. И до днес продължаваме да изследваме процедурите по присъединяване на фотоволтаици на частни лица към енергопреносната мрежа, защото хората се обръщат към нас да споделят опит или да потърсят съвет. И смятаме, че именно балансираното развитие на малки покривни слънчеви системи на частни домове е пътят за енергийна независимост както на гражданите, така и на държавата.
Какви са основните бариери пред собствениците на малки ВЕИ и как им помагате да ги преодолеят?
По-скоро бюрократични, отколкото финансови. Законодателството трябва да бъде променено така, че не просто да разрешава, а да улеснява, да не създава бариери за собствениците на малки ВЕИ. Хората трябва не просто да могат, а да бъдат насърчавани да се сдружават, да организират енергийни кооперативи (както в съседна Гърция, например), за да могат ефективно да управляват и да използват максимално произведената от енергия от ВЕИ.
Енергодружествата у нас действат като монополисти, на които всичко им е разрешено. Затова у малките производители на ВЕИ отсъства сигурността, че утре няма да им бъде наложена нова такса или различна от договорената цена. Това законът и правото не трябва да го позволяват.
Обсъждайки темата за устойчивото управление на ресурсите и опазването на природата, бих искала да те попитам и кои зони в България според теб са най-уязвими на застрояване и загуба на биоразнообразие?
Черноморието, бреговата ивица, пясъчните дюни… Ставали сме свидетели как за една и съща зона в „Натура 2000“ някои получават разрешителни за строеж на къща, а друг не може да сложи фотоволтаичен панел на покрива си или преместваем контейнер. Този двоен аршин обезсърчава хората и е най-опасен за природата. Защото хората се отчайват и спират да се борят.
Какво е значението на юридическата подкрепа, която предоставяте в ЕкоВарна? Сподели за постигнати успехи?
Към сдружението имаме правен фонд, към който гражданите може да отправят въпроси, свързани със законодателството за опазване на околната среда, архитектурата, правото на собственост и други свързани граждански права, а също и за достъпа до обществена информация. За постигнатите успехи може да говори адв. Александър Асенов.
Аз мога да споделя последният случай, по който работихме. Граждани от местността Ален мак искаха общината да им разреши да засадят дървета, за да облагородят градските пространства. След почти година и половина едностранни кореспонденции, се обърнаха към нас за съдействие. В края на историята лично заместник кмет на Варна дойде на място при тях и им обеща съдействие.
Назад във времето може би най-големият ни успех е може би наградата „Златен ключ“ на Програма „Достъп до информация“ за неправителствена организация, упражнявала най-активно правата си по Закона за достъп до информация.
Сподели с нас и за каузата за общинските земеделски земи – как тя би променила живота на социално слаби граждани?
В България съществува принципна възможност и законодателна рамка, която позволява на общините да предоставят земеделска земя от общинския поземлен фонд за обработване. Това се прави като вид социална помощ за социално слаби домакинства. Няма ясни параметри доколко този инструмент за подпомагане се използва.
Съществуват множество маломерни, ниско продуктивни и изолирани общински земеделски земи, които не могат да се обработват с механични способи и не представляват интерес за големите производители. Те могат да се предоставят на лични стопанства за осигуряване на земеделска продукция за изхранване.
Този процес обаче не е популярен и не се използва пълноценно, а подобен тип земи остават необработваеми. Целта на изследването и на кампанията ни беше да запознаем кметовете, особено на малките общини, че съществува такъв инструмент и той може да бъде пълноценно използван като социална мярка.
Няма как да пропусна и темата за храната и здравето. Защо е важно днес да говорим за чиста храна и компостиране?
Защото в стремежа си да произвеждат все повече храна и да контролират храната, големите компании използват все по-често генно-модифицирани семена, пестициди, които не са достатъчно изследвани как влияят върху здравето ни. Обществен център за околна среда и устойчиво развитие се занимава с проблема с генно-модифицираните продукти или т.нар. ГМО още от преди 20 години. Ние направихме първото публично изследване във Варна за ГМО на всякакви сладкиши, особено вафли. И открихме наличие на ГМО.
През 2009 г. инициирахме проекта „ГМО – невидимата заплаха“ и изследвахме зърнени култури. В една от пробите на царевица също открихме наличие на ГМО. Организирахме информационни срещи с фермери и медии в шест области на Североизточна България, както и в столицата. Посрещнахме Пърси Шмайзер, канадският фермер, водил дългогодишни съдебни битки срещу Монсанто в САЩ. В края на 2010 г. организирахме протест срещу изменението на Закона за ГМО, който щеше да либерализира освобождаването му в природата.
Защитата на чистата храна, биоземеделието, дребните фермери, винаги са били в обсега на кампаниите ни. Затова превърнахме в един от продуктите ни с кауза японския натурален прах за измиване на плодове и зеленчуци Terra Wash+Sea. Защото е изцяло от натурални продукти. И защото извлича всякакви вакси, парафини, торове и пестициди от плодовете и зеленчуците.
Да поговорим и за еколагерите в Езерец – какво научават хората в тях и какво ги вдъхновява да се присъединят?
Започнахме Екоцентър Езерец преди 15 години с идеята да има място, където младите хора да избягат далеч от бетонния град през лятото. На палатки. С храна, която приготвят сами на бавен огън. И която споделят. Да практикуват строителство с природни материали. Да живеят няколко дни без телевизор, компютър и забравяйки за телефона си.
Невероятно е. Но се случва. Идват и млади, и по-възрастни, и деца, и напълно непознати, и приятели, и фенове на палатките, и такива, които никога не са спали под открито небе… И си тръгват след четири дни по-добри, по-обичащи и ценящи всичко, което природата ни дарява.
Тази идея някак естествено се препокри с мисията ни да превърнем опазването на околната среда в личен интерес на всеки.
Това е. И то не е просто една сламена къща. То е мечта. И всеки може да сложи своята сламена тухличка в сбъдването й.
Като отличена с наградата “Зелено перо” несъмнено не само пишеш, но и четеш! Какво четеш днес?
Започнах да чета „21 урока“ на Ювал Ноа Харари, подарък от колега, но да си призная, не съм я дочела. Оставих я настрани временно заради „Пчелата“ от Оура Лов. Наложи ми се да замествам колежка, която представяше образователния модул „Опознай пчелите“ и покрай него развих интерес към всичко, свързано с пчели. „Пчелата“ много прилича на класически любовен роман, но всъщност е философия за живота, представена в художествен стил.
Кои книги повлияха най-силно за житейското ти израстване и формиране като личност?
По-скоро опитът, преживяванията, хората, с които общувам имат по-голямо влияние върху формирането ми като личност. Като ученичка харесвах много Йовков и Елин Пелин. Може би заради това, че представят и най-обикновената житейска история по необикновен, дори чудноват начин. И в същото време толкова разбираемо и въздействащо, че няма забравяне.
Какво те мотивира да работиш толкова отдадено за екологични каузи?
Смисълът. Свободата. Усещането, че си полезен на някого. Че помагаш. И когато работиш с хора, които са отдадени на смислена кауза, това заразява, вдъхновява… И тогава няма спиране.
Ти прегърна идеята за екологично и натурално пране с магнезий през ноември 2024 г., когато бях във Варна за Еко Фест Варна, организиран от Еко Партнърс.
Имаше ли колебания дали да се довериш на японския еко прах “Terra Wash+Mg”? Какви са отзивите ти днес 8 месеца по-късно?
Аз лично съм се опитвала да използвам какви ли не еко препарати, лентички или топки за пране, но винаги или не е било достатъчно еко, или не е било достатъчно чисто. Ако пък е било, е излизало доста скъпо. Използвам Terra Wash+Mg повече от половин година и нямам нужда от нищо друго (освен отвреме-навреме от препарата за много упорити лекета). Едно пране излиза 27 стотинки, но реално е още по-евтино, защото може да се пере на ниска температура и няма нужда от изплакване. Казах си – това е. Открих го. И реших да помогна и на други хора да го направят.
За поредна година ЕкоВарна участва на еко фестивала “Варна и морето”, който стартира на 3 юли в зоната около сцена “Раковина”. И там варненци могат да закупят японския еко прах Terra Wash+Mg, както и японския продукт за измиване на плодове и зеленчуци от торове, пестициди, бактерии, вакси, парафини – Terra Wash+Mg.
Сподели повече за дейността Ви на фестивала? Отчиташ ли промяна в мисленето на варненци с времето?
Обществен център за околна среда и устойчиво развитие участва в летния екофестивал на Варна от самото му основаване, вече пета поредна година.
През 2021 г. събитието започна като „Зелена РЕволюция“ („Green REvolution“) пред Фестивалния и конгресен център в края на юни. Каузата на фестивала беше в подкрепа на природозащитни младежки дейности в района на Североизточна България. Първото издание се организира от Екологично сдружение „За Земята“ и в партньорство с Обществен център за околна среда и устойчиво развитие. Тогава за първи път изнесохме извън офиса нашата инициатива „Зелени петъци“ или „Празно шише от парфюм върни, книга си вземи“. Отворихме гражданска еколаборатория на щанда ни, където измервахме UV-защитата на очилата на варненци и гостите на града. Давахме правни консултации, свързани с прилагане на екологичното законодателство, на гражданите. В рамките на фестивала проведохме конференцията „Климатична адаптация и преход към екологичен начин на живот“.
През 2022 г. към организацията на фестивала се включи и „Българска Стрийт Фууд Асоциация”. Тогава за първи път щандовете бяха позиционирани в Морската градина, до сцена „Раковина“. Включихме в програмата дискусиите на открито. Говорихме за „Силата на личния избор, като влияние върху околната среда“, за „Изгарянето на отпадъци – най-лошият сценарий за хората и природата“, „Какъв въздух дишаме, какво е шумовото замърсяване и нивото на радиация там, където живеем?“.
Акцент на екофестивала през 2023 г. бяха климатичните промени. Този път той се проведе на площада до Община Варна. В рамките на събитието беше и конференцията „Гражданите срещу промените в климата“, по време на което бяха представени повече от 10 граждански инициативи за защита на климата и околната среда.
През миналата година „Зелена РЕволюция“ беше наследена от екофестивала „Варна – Морето“ и се проведе до Аквариума. Тогава за първи път представихме най-успешната ни образователна инициатива „Опознай пчелите, опазвай бъдещето!“ и филма „Живот в лъжичка мед“.
Тази година сме отново до сцена „Раковина“ и всеки ден на щанда ни има различни екоинициативи. На фокус е екологията, но представена по достъпен и забавен начин. Защото само така можем да следваме успешно мисията си – опазването на околната среда да се превърне в личен интерес на всеки.
Какво предстои на щанда ни в оставащите дни до 18 юли? Ще си говорим за UV защитата и ще тестваме слънчевите очила на варненци (на 14 и 17 юли). На 15 юли сме ви подготвили дискусия за климатичните промени с Илиян Илиев. На 16 юли от 17 ч ще имаме работилничка за свещи от восъчни пчелни пити за малки и големи. На 17 юли (четвъртък) от 18 ч за първи път ще поставим на масата за дискусии един нов феномен, наречен екотревожност сред младежите. А на 18 юли сме с инициативата ни „Зелени петъци“.
Ако трябва да посееш едно екологично „семе“ във всяко българско семейство – какво би било то?
Любов.
Какво е посланието ти към нашата аудитория?
Много ми харесва една мисъл на Маргарет Мийд: „Никога не се съмнявайте, че малка група мислещи хора и активни граждани, е способна да промени света. В действителност, това е единственото нещо, което някога го е променяло.“. Посланието ми е: Мислете критично! Действайте със сърцето си! Бъдете активни!
От енергийна справедливост до борба с пластмасата, от защита на биоразнообразието до образование за устойчива градска среда – Свилена Велчева и екипът на „ЕкоВарна“ ни напомнят, че всяка стъпка има значение. В техните инициативи откриваме не само екологична мисия, но и социална грижа, човешка свързаност и вярност към демократичните ценности.
Ние вярваме, че истинската устойчивост се изгражда в общност – чрез партньорства като това с ЕкоВарна. Благодарни сме, че можем да вървим заедно към едно по-чисто и отговорно бъдеще.